Начало Новини Новинарски архив

Навигация

www.troyan.bg

Троян почете паметта на художника Иван Шошков Печат Е-мейл
Петък, 26 Ноември 2010 11:46

Троян почете паметта на художника Иван Шошков


Днес се навършват 100 години от рождението на художника троянец Иван Шошков. По този повод снощи, на фасадата на родния му дом – Шошковата къща, която от десетилетия приютява талантливите деца на Троян, бе открита паметна плоча, а в залата беше показана мултимедийна презентация за твореца.Тържеството бе организирано от Музея на занаятите и Общинския педагогически център в нашия град. Присъстваха общинското ръководство – кметът Минко Акимов, председателят на ОбС Ангел Балев, зам.-кметовете Недка Топалова и Мариян Балев, зам.-областният управител Сашо Данков, много граждани и ученици.

Троян  може да се гордее с талантливите си художници. Един от тях е Иван Шошков. Той е най-малкият син в бедно и многолюдно семейство. Бедността и мизерията го принуждават да прекъсне образованието си и да постъпи в дърводелска работилница, за да учи занаят. Но страстта му към рисуването се появява отрано. Тетрадките му са изпъстрени с различни скици. Напуска дърводелеца и постъпва в текстилната фабрика на П.К.Балевски, за да събере пари и да завърши гимназия. След това тръгва да се запише в Художествената академия – без пари за път, пеша, през Балкана.

Разболява се от туберкулоза, но въпреки болестта и личните несгоди, Иван Шошков успява да завърши с отличие живопис в класа на проф. Никола  Маринов.  При дипломирането си през 1941г. урежда в Академията самостоятелна изложба, на която представя 20 свои творби. А през следващата година – още една самостоятелна изложба в галерия “Аксаков” в София. Излага около 50 маслени платна – пейзажи, портрети и битови сюжети. Един от най-популярните критици за онова време Сирак Скитник пище: “Един твърде смел млад художник. Защото е смелост  една година след завършване на учението си да правиш самостоятелна изложба. Смелост е да започнеш от най-трудното – с една композиционна живопис, за която са нужни дълги проучвания, утвърдени знания и преди всичко – дар. Дарование младият изложител безспорно има.”

Третата му и последна самостоятелна изложба в София е през 1945г. Болестта се оказва по-силна от изкуството. Умира на 5 февруари  1946г. в София от туберкулоза.

Остават неговите картини, които греят като жълтици. Остава жив споменът за бедния, но много талантлив художник...

 

 

Маргарита Генкова - PR